Д-р Невена Ставрева

През последните години в моята практика започнах да наблюдавам много случай на болести свързани с храненето. Реших да отделя специално място в своя сайт за тази тема в няколко публикации.

Храненето е един от най-важните екзогенни фактори, които оказват върху растежа и развитието на човека. Храната трябва да задоволява напълно нуждите на организма и да е съобразена с възрастовите му особености. Балансът между нуждите на организма и приетите с храната енергия и хранителни вещества се нарушава много по-лесно при детето, отколкото в зряла възраст. Недостатъчното и неправилно хранене, особено през първите месеци след раждането, води до нарушения както във физическото, така и в нервно-психическото развитие, хранене е от изключително важно значение и за устойчивост на организма към инфекции.

Основни принципи на рационалното хранене

Нормалното физическо развитие на индивида зависи от вноса с храната на достатъчно енергия, белтъци, мазнини, въглехидрати, витамини, микро- и макроелементи. Оптималното съотношение между тях се променя в зависимост от възрастта.

а) енергийни нужди

Хранителните вещества са необходими на организма не само за растежа и химическото узряване на тъканите, но и като изтозник на енергия. Най-голямата част от енергията, постъпила в организма с храната, се превръща в топлина се изразходва за поддържане на постоянна телесна температура. Друга по-малка част служи за изграждането на нови тъкани. С около 1/4 от енергията се осигурява двигателната активност.

б) белтъци

Белтъците не могат да бъдат заменени от другите компоненти на храната. Те участват в изграждането на всички тъкани и във всички функции на организма: растеж, развитие, обмяна на мускулна дейност, възпроизводство. Нуждите на организма от жизнено важни функции на организма: растеж, развитие, обмяна на веществата, мускулна дейност, възпроизводство. Нуждите на организма от белтъци са различни в зависимост от възрастта, пола, телесната маса, двигателният режим, интензивността на растежа.

Недостатъчният внос на белтъци с храната води до нарушаване на обмяната и увреждане на всички функции на организма. Неблагоприятно отражение върху организма има и прехранването с белтъци.

в) мазнини

Биологичната роля на мазнините в организма е многостранна. Те са основен източник на енергия – енергийният им коефициент е два пъти по-висок от този на белтъците и въглехидратите. Освен това имат и известна структурна функция в организма, носители са на мастно разтворими витамини – А,Д,Е,К. Голямото количество мазнини в храната води до нарушения в храносмилането, намалява усвояването на белтъците и нарушава обмяната на веществата.

г) въглехидрати

Въглехидратите покриват най-голяма част от енергийните нужди на организма. При недостатъчно количество на въглехидрати се нарушава усвояването на останалите хранителни компоненти. Екстремният дефицит води до кетоацидоза. Прекалено високото съдържание на въглехидрати в храната също е вредно за организма – нарушава се обмяната на веществата, стимулира се синтезата на мазнини, в резултат на което се развива затлъстяване.

д) витамини

Витамините нямат структурната функция, но са абсолютно необходими за организма.

Витамин А (ретинол). Мастноразтворим, термостабилен, но се разрушава при окисление. Резервен орган е черния дроб. Витамин А се съдържа в млякото, яйцата, черен дроб.

Витамин D. Той също е мастноразтворим витамин. Той се явява основен регулатор на калциево-фосфорната обмяна – стимулира минерализацията на костите и техния растеж, поддържа серумната калциева хомеостаза и др. Застрашени от недостиг на витамин Dса недоносените деца, бързорастящите кърмачета и изкуствено хранените деца. Недоимъкът на витамин D задвижва една патогенетична верига, в резултат на което се развива рахит. Рахитът е болест на бързорастящите деца. Тежките форми на рахит са много редки, а причините и благопрятствуващите фактори бяха изложени по-горе.

Витамин Е. Мастноразтворим витамин. Биологичното му действие е свързано с антиоксидантна активност, обмяна на мастни киселени и нормалния тонус на мускулатурата. Дефицитът се проявява с хемолитна анемия, не са извeстни категорични данни за хипервитаминоза.

Витамин С (аскорбинова киселина). Водноразтворим витамин. Лесно се инактивира при окисление, висока температура, алкално рН. Дефицитът се проявява с клинична картина на скорбут. Богати на витамин С са цитрусовите плодове, домати и др.

Витамин В1 (тиамин). Термолабилен. Биологичната активност на витамина е свързана с участието му като коензим в обмяната на въглехидрати, белтъци и мазнини.

Витамин В2 (рибофлавин). Водноразтворим, термостабилен, устойчив на окисление. При дефицит се наблюдава фотофобия, зачервена лигавица на устните и езика.

Витамин РР (Ниацин-никотинова киселина). Водноразтворим, стабилен на висока температура и светлина. Биологичната му активност е свързана с обмяната на белтъци и въглехидрати. Дефицитът клинично се проявява с пелагра или сърбеж.

Витамин В6 (пиридоксин) Водноразтворим, термостабилен. Активната му форма е пиридоксал. При дефицит се наблюдава дерматити, глосит и периферни неврити.

Фолиева киселина. Слабо разтворима във вода. Биологичното действие е свързано с витамин В12. Хранителен източник са черен дроб, зелени листни зеленчуци, зърнени храни.

Витамин В12 (кобаламин). Слабо разтворим във вода, термостабилен.Необходим е за нормалнотоузряване на червените кръвни клетки. При дефицит се наблюдават пернициозна анеми, метилмалонова ацидеция.

Пантотенова киселина. Водноразтворима, термостабилна. Дневните нужди не са уточнени. Не са познати прояви на дефицит и излишък.

Биотин. Водноразтворим, синтезира се от чревните бактерии. Участва в обмяната като коензим. При дефицит се наблюдават делматити, анорексия, мускулни болки, алопеция.

Витамин К. Мастно разтворим, синтезира се от чревни бактерии. Дефицитът се манифестира с хеморагични прояви.

е) минерални вещества

Минералните вещества, за разлика от белтъците, мазнините и въглехидратите нямат хранителна стойност. Те обаче са необходими за нормалното функциониране на храносмилателната система – стимулират отделянето на стомашен сок и жлъчка и спомагат за по-доброто усвояване на храната. Влизат в състава на мното ензими хормони. В зависимост от количеството им в организма се разделят на микроелементи и микроелементи. Към макроелементите се отнасят калций, фосфор, натрий, калий и др. Микроелементите спадат мед, селен, хром и т.н.

• Следва продължение

Снимка – www.sxc.hu